Да си припомним какво е временна заетост / лизинг на персонал
Наемане на персонал за временна заетост или „под наем“ е форма на договорни взаимоотношения, при която компания работодател предоставя част от наетия от нея персонал на друга компания – ползвател. От тук и използването на наименованието „Лизинг на персонал“ за тази услуга.
Какви са взаимоотношения между страните
При лизинга на персонал имаме три страни, които се намират в едни особени триъгълни, но не тристранни, отношения.
Това са:
- работникът или служителят, нает на временна заетост;
- работодателят, с който се сключва трудовия договор и който законът нарича предприятие, осигуряващо временна работа
- фирмата, при която реално се работи или както се нарича понякога – реалния работодател, а според закона се нарича – предприятие ползвател.
Тези три страни оформят следните двойки отношения:
- работник/служител и предприятие, осигуряващо временна работа – това е трудовото правоотношение, възникващо от сключен трудов договор за временна заетост;
- работник/служител и предприятие – ползвател – това е отношение по реалното полагане на труд; въпреки това законът не го определя като трудово правоотношение;
- предприятие, осигуряващо временна работа и предприятие – ползвател – тези отношения в основата си са търговски и се уреждат чрез договори за услуги по предоставяне на работна сила.
Нека ги разгледаме по-подробно:
Отношения предприятие – работодател и предприятие – ползвател
Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, са търговски и:
- Уреждат се с договор, който има облигационен характер.
- Кодексът на труда урежда формата и минимално изискуемо съдържание на този договор.
- Формата е писмена, а в договора трябва да се уредят минимум следните въпроси, които имат трудовоправно естество:
- наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители;
- продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители;
- задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа;
- редът за ползване на отпуските;
- задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател;
- редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието ползвател, ако има такъв;
- редът и сроковете, в които предприятието ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд от работника или служителя;
- видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа;
- отговорността при неизпълнение;
- други условия, свързани с изпълнението на временната работа.
Отношения между служителите и другите две страни
Служител - фирма, осигуряваща временна заетост
- Работниците и служителите сключват трудов договор с предприятието, осигуряващо временна заетост.
- Трудовият договор е срочен, за извършване на определена работа или за заместване на отсъстващ служител
Служител – предприятие ползвател
Работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато:
- работата не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние
- намира се в друго населено място
- за отказа служителят е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на акта за изпращане от работодателя (предприятието за временна работа). В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.
Работниците и служителите, изпратени на временна работа не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения.
Когато на същата или на сходна работа няма заети работници или служители, работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят при него.
Права и задължения на работника или служителя, нает за временна работа
Права
Работникът или служителят, изпратен за изпълнение на временна работа, през времето, докато работи в предприятието - ползвател, има право на:
- трудово възнаграждение;
- отпуски, предвидени в този кодекс;
- синдикално сдружаване;
- участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието;
- информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата;
- присъединяване към колективен трудов договор;
- уреждане на колективните трудови спорове;
- социално-битово и културно обслужване;
- безопасни и здравословни условия на труд;
- първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател;
- обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване;
- други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа.
Задължения
Заради „раздвояването“ на това кой е работодателя и при кого реално се работи, се стига до това, че работникът, нает за временна работа, има права и задължения към всеки един от тях
Задължения към работодателя (предприятието за временна работа)
Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към работодателя си (предприятието, което осигурява временна работа) задълженията, които произтичат от трудовия договор, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател.
- лоялно отношение към работодателя;
- да не се злоупотребява с неговото доверие;
- да не се разпространява поверителна информация и други подобни.
Задължения там, където реално се полага труд (предприятието ползвател)
Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието ползвател всички задължения, които произтичат от изпълнението на възложената работа. Това са всички онези задължения, които спазва всеки един работник или служител:
- работно време;
- изпълнение на възложени задачи;
- изпълнение на законови разпореждания;
- опазване на имущество;
- лоялност;
- поверителност;
- да спазва вътрешните правила;
- да съгласува работата си с останалите работници или служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя и т.н.
Заключение
Временната заетост е гъвкав инструмент на пазара на труда, който предоставя възможност както на работодателите, така и на служителите да отговорят на конкретни нужди и ситуации. Макар и да изглежда по-сложна като структура, този модел предлага ясно определени права, задължения и механизми за защита на всяка от страните. Когато отношенията между предприятието, осигуряващо временна работа, предприятието ползвател и служителя са правилно уредени, временната заетост може да бъде ефективно и справедливо решение за всички участници.
Вижте нашата статия, в която разгледахме понятията, спецификите и причините за наемане на персонал на лизинг.
Какво включва Лизингът на персонал разберете, като прочетете повече за услугата
Свържете се с нас за отговори на Вашите въпроси или ни изпратете запитване.